Прегръдки от България“ е домът за бежанци от Украйна, който създаде

„ Прегръдки от България “  е домът за бежанци от Украйна, който сътвори Никола Рахнев от gorata.bg. В своя къща в Перник, той отваря вратите си за украински жители, в която към този момент живеят над 40 дами и деца.

„ Още като стартира войната в Украйна и започнаха да дават по малкия екран майки с деца, които бягат от ужаса и не знаят къде ще отидат, това беше най-естествената и човешката реакция, да се запитам аз с какво мога да бъда потребен. Предположих, че тези хора ще имат потребност от дом, сигурност, храна, поддръжка и помощ. Тъй като разполагах с един огромен парцел в Перник, който е подобаващ за тази цел, незабавно ми пристигна концепцията, че мога да го трансформира в център за настаняване “, описа в ефира на Радио София  Никола Рахнев .
С помощта на общността на gorata.bg, стотици доброволци за по-малко от седмица сътворяват комфортен дом. В момента там живеят  41 души, от които близо 30 са деца .
„ Най-важно е обществото да разбере, че това не са хора, които се занимават с политика или водят военни дейности. Това са едни дребни дечица, бебенца, това са техните изплашени майки, които  бягат от ужаса на войната, с цел да спасят децата си , нещо което всяка българска майка би направила. Така и бесарабските българи са се заселили в територията на днешна Украйна и елементи от Молдова. Най-важното е да бъдем съпричастни и да помогнем с каквото можем. Бъдете хора, никой не е застрахован “, сподели Рахнев.

Споделя, че на 10 март едно от дечицата –  Макси  навършва 1 годинка, а в дома „ Прегръдки от България “ са се постарали нищо да не му липсва.
„ Постарахме се да има торта, пяхме песнички, само че не е същото.  Кристина  (майката на Макси) си поплака, тъй като татко му е надалеч и всичко, което бяха възнамерявали нямаше по какъв начин да се случи. Има истории на хора, които 10 години са изплащали своя дом, при доста високи лихви и таман са го изплатили и са мислели, че животът им се е подредил, а към този момент този дом не съществува. Всички страдат за домовете си, оставили са по някой непосредствен. Всяка заран се обаждат, с цел да чуят живи ли са “, описа Никола Рахнев.
Той добави, че историите са тежки и човешки, всички споделят, че не са си представяли, че ще получат толкоз топло отношение в България. Всеки носи по нещо –  облекла, храна  и тази поддръжка е оценена от дамите и децата в дома.
Альона и Кристина  са бесарабски българки от Одеса. Оставили са домовете и околните си в Украйна, с цел да спасят децата си.

„ Молим се на Господ , тъй като мислим, че единствено Господ може да спре този човек (б.а. Владимир Путин). Да, ние се измъкнахме, само че тези, които са там, напряко е смут. Моята майка е стара и на сирените непрекъснато се крие в скривалището. Това е анормален живот. Като че ли сме някакво племе, което може като ти се прииска някой да ни вземе. Благодарни сме на България, изобщо не съм очаквала, това е знамение, че тук открихме хора с такива сърца. Всеки, който пристигна тук пита дали имаме потребност от нещо “, споделиха Кристина и Альона.


Родителите на Кристина са взели решение да останат в Украйна и да не изоставят дома си , макар молбите й.
„ Страх ме е да не стане някаква химична офанзива, без да се разбере. Направиха ни на нищо, ти разбираш, само че от теб нищо не зависи. Благодаря на всички украинци, които са там и бранят. Не стана работата за 3-4 дни, както си го мислеха, станаха неприятни и изнервени “, споделя тя.
И Альона, и Кристина споделят, че от време на време мислят, че протичащото се в Украйна е сън, от който скоро ще се разсънят. И се молят войната против страна им скоро да свърши .

Подробности можете да чуете в звуковия файл